Апиинфоцентър - Котларски ПРОДУКТИВНО ПЧЕЛАРСТВО всички права запазени - АПИИНФОЦЕНТЪР - КОТЛАРСКИ нейното времетраене, обилност, тип флора, метеорологични условия и др. Всички тези фактори за различните години и региони могат да са различни, като само едно е постоянно - изискването към състоянието на пчелното семейство и неговата структура преди настъпване на пашата. За максимално пролетно развитие на силните семейства са необходими два месеца, за слабите - повече от три месеца (dr. W. Ostrowska). Пчелното семейство с два пъти по-голяма сила дава три пъти повече мед (К. L. Farrar). До подобни изводи стига и Таранов. Общоприето е подготовката на пчелните семейства за всяка главна паша да е съобразена с неговия принцип, а именно: интензивното им развитие да започне 51 дни преди главната паша и да продължи 35 дни преди нейния край. За силни пчелни семейства се смятат тези, които преди настъпване на пашата имат 4-5 кг пчели. Обикновено такова развитие пчелите достигат преди главната лятна паша, но как да се постигне това, ако една от главните паши е в началото на май, а в кошерите по това време има около 2 - 2,5 кг пчели? - Опитните пчелари знаят това и го постигат. От решаващо значение за високите добиви на мед е не само силата на семейството, а и неговата структура. Преди началото на главната паша то трябва да има колкото се може повече нектаросъбирачки, много млади пчели и запечатано пило, както и малко открито пило. Понякога без намесата на пчеларя през главната лятна паша с обилно нектароотделяне се стига до такова състояние на пчелните семейства, защото настъпва заливане с нектар на освободените килийки от новоизлюпените пчели и яйцеснасянето на майката се блокира. Но не винаги е така и майката продължава интензивно да снася в плодника, особено при по-слабите паши. Наличието на много открито пило намалява добивите на мед, което е напълно естествено и обяснимо, имайки предвид, че за изхранването на една пита с пило е необходима една пита с мед. В началото на XX век prof. T. Ciesielski (Цеселски) е написал, че “10 дни преди главната паша пчеларят трябва да предизвика майката да престане да снася или да ограничи нейното снасяне до минимален размер”. По този въпрос са писали prof. Bornus (Борнус), prof. Demianowicz, prof. Taranov, dr. Ostrowska. От написаното до тук става ясно, че за да се използват пълноценно както ранните паши, така също и късноесенните, е необходима компетентната намеса на пчеларя в регулация цикъла на развитие на пчелното семейство и избор на определен метод за формиране на неговата биологична структура. Използвани са и се използват най-различни начини за ограничаване яйцеснасянето на майката по време на главната паша, но най-ефективни за тази цел са съвременните изолатори. Те са 1-, 2-, 3- и 4-рамкови и пчеларят може да избере най-подходящия за своя пчелин, съобразявайки се с условията, в които пчеларства, системата кошери и какво иска да постигне. Използването на по-големи изолатори не е ефективно, тъй като не намалява пилото, а само променя евентуално неговата локализация в гнездото. В Полша използването на изолатори като средство за управление на цикъла на развитие на пчелното семейство е популярна технология и се прилага от много пчелари. Когато преди повече от 12 години започнах да ползвам изолатора, бях смутен от една дискусия, която се провеждаше на страниците на полското списание “Пчеларство”. Тъй като съм свидетел на усилията на в-к “Пчели” да популяризира сред българските пчелари една такава модерна технология, каквато е работата с изолатора, искам да дам отговор преди въпроса, който биха поставили противниците на изолатора. Тяхната основна теза е, че “висококачествени пчелни майки се опаковат в 1-3-рамкови изолатори и така ги лишаваме от възможността за интензивно яйцеснасяне” и освен това “простата логика задължава да вярваме на природата, която е обезпечила пчелното семейство с майка с точно определена носливост. Какво от това, че точно такова, а не друго количество яйчица снася майката през сезона?”.  Тъй като при такива спорове между пчеларите решаващата дума имат учените, ще ви предам по-долу мненията на световноизвестните полски учени проф. Т. Цеселски, проф. Л. Борнус и проф. Й. Войке, които бяха публикувани в полското списание “Пчеларство”.                                                                                                     Повече на страниците на вестник “Пчели”