Апиинфоцентър - Котларски ПРОДУКТИВНО ПЧЕЛАРСТВО всички права запазени - АПИИНФОЦЕНТЪР - КОТЛАРСКИ рамка е безспорен фаворит в търсенето на лекотата при работата с корпусите. Какви са неговите предимства и недостатъци? Писмото на г-н Чернев дълго чакаше отговор. Така се стекоха обстоятелствата, че все някаква актуална тема се налагаше да бъде разгледана в рубриката “Продуктивно пчеларство”, а този отговор отлежаваше като “готов материал” в редакцията. Готов, но само виртуално, защото все още оставаше да се извърши последното - да се напише на белите листа. Трябва да припомня на редовните читатели на в-к “Пчели”, че в САЩ такъв модел кошер не съществува, независимо от факта, че носи името на американец (поне в някои държави). Съдейки по публикациите в периодичния печат, наименованието “Фараров кошер” се използва само в Европа и най-вече в Сърбия, България и Русия. Фарар започва да разработва своята технология през 30-те години на миналия век. Търсейки отговор на въпроса за най-добрата рамка за плодника на пчелното жилище (кошера), някак си по естествен път Фарар създава “Корпусната технология”, която прави възможно връщането на лидерската позиция на кошера с подвижно дъно и еднакви корпуси като господстващ модел кошер в световното пчеларство. Кошерът на Лангстрот е първият модел кошер с подвижни рамки. Горните проблеми при него идват от това, че неговата рамка е с височина 243 мм и независимо от това дали плодникът ще бъде 10- или 12- рамков, такава височина на рамката не дава надеждна дълбочина на зимните запаси (медена капа), а това прави критично презимуването на пчелното семейство. През зимата пчелното кълбо се движи само нагоре, където е топлата част на кошера и ако меденият венец над пчелите свърши (в продължителен период с ниски температури, какъвто преживяваме тази зима в края на януари и началото на февруари), то пчелите не могат да се прехвърлят в съседните междурамия, където има достатъчно запаси от мед и прашец. Така се стига до умиране от глад дори и на силни пчелни семейства, независимо че само на разстояние едно междурамие встрани от кълбото има почти пълни пити с мед. Как да продаваме повече пчелен мед? Kрасиви цветни етикети на самозалепващо се фолио. На модела, избран от Вас, отпечатваме директно Вашите лични данни. Многоуважаема редакция, Пчелар съм от 1970 г. - вече 40 години. Започнах с 1-2 кошера и досега (преди да се пенсионирам)  ги направих 80 - предимно многокорпусни. От страниците на най-професионалния ни вестник “Пчели”, от пътуващите семинари, организирани от Вашата редакция, от книгите, издадени от “АПИИНФОЦЕНТЪР - КОТЛАРСКИ”, а после и от собствената си практика се убедих в достойнствата на техниките и технологиите на многокорпусните кошери. Убедих се в предимствата на дълбоките дъна... Постиженията и високият професионализъм на Иван Венер и Милко Шливич, нивото на водещите сръбски пчелари, видяно при срещите ни с тях на място, нагледните материали от пчеларските видеофилми коренно промениха моя “мухлясал” Дадан-Блатов манталитет на пчеларстване... Голямо предизвикателство за мен е да прилагам в пчелина си заучените модерни и резултатни трикове съобразно особеностите на медоносната паша и метеорологията на моя географски регион - Приморска Добруджа. Но работата на пчелина е много. Годините напредват. И същите тези мои корпуси започват да ми се струват вече по-тежки при манипулацията с тях. Сигурно има много такива пчелари като мен. Нека младите колеги-пчелари не се подсмихват в момента. И на тях ще им дойде до главите. А иначе в нас - по- опитните пчелари, все още има много остатъчен ресурс. И никак не ми се връща назад във времето към стария Дадан-Блат. Препрочитайки за пореден път “Библията” на пчеларите - “Продуктивно пчеларство” на Клейтън Леон Фарар, все по-често си мисля, че трябва да премина към корпусния кошер с ниски рамки. Да се ориентирам към “плитките” многокорпусни кошери на Фарар, най-вече защото са по-леки. Дали няма да сбъркам? Общо взето в пчеларските издания малко се пише за този тип кошери. Дори в Националната тригодишна програма за подпомагане на пчеларството за кошерите тип Фарар не се предвиждаха парични средства. Това само чиновническо невежество ли е пак или нещо друго от страна на Земеделското министерство? Защото и по пчеларските издания не може да се види нищо интересно. Какви ли опасности може да крие системата Фарар при нашия климат? Лично аз най-много се страхувам от големината на разстоянието между съседните етажи. Някъде наричат този луфт “зона на смъртта”... Какво е Вашето мнение? С уважение: Черньо Чернев, гр. Добрич • ПЪТУВАЩ СЕМИНАР •  С “ПЧЕЛИ” на APIECOTECH 2012 СИМПОЗИУМ “ПЧЕЛАРСКА ТЕХНОЛОГИЯ, ЗДРАВНА ЗАЩИТА И КАЧЕСТВО НА ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ” 18 и 19 февруари 2012 г., Белград, Сава Център ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА - 17.02.2012 г. (петък); 12:00 ч. - Тръгване от пл. “Ал. Невски”, София.; 19:00 ч. - Пристигане в Белград и настаняване в хотел “Славия”.; 18.02.2012 г. (събота); 08:00 ч. - Закуска в хотел “Славия”.; 10:00 ч. - Участие в откриването и семинарните теми в рамките на симпозиума, касаещи пчеларската технология и здравната защита на пчелите за качеството на пчелните продукти.; 19.02.2012 г. (неделя); 08:00 ч. - Закуска в хотел “Славия”.; 09:00 ч. - Отпътуване за пчелин в района на Крушевац.; 14:00 ч. - Отпътуване за България. ТЕЛЕФОНИ ЗА СПРАВКИ: 0887 53 08 09 - Младен Котларски, Такса за участие в семинара: 320 лв. - В цената са включени всички разходи по участието в семинарните теми на симпозиума и посещението на пчелина. Краен срок за внасяне на таксата 11. 02. 2012 г., Сметка в лева: BG58RZBB91551081200410, BIC: RZBBBGSF - Райфайзенбанк, Титуляр: Младен Котларски  Създавайки корпусната технология,  Фарар работи с 8-, 10- и 12-рамкови корпуси. Търсейки отговор на въпроса за най-удачната височина на питата в плодника, той идва до идеята, че по-правилно е плодникът да се композира от два корпуса, вместо от един. Вторият корпус (горният), според Фарар, ще съдържа зимните запаси (той целият е пълен с мед, а пилото, от което ще се излюпят зимните пчели, е в долния корпус). При такава конфигурация на плодника в кошера ще имаме гарантирано висока “медена капа”. Проблемът при този модел кошер идва от голямото разстояние между питите в двата корпуса. Това разстояние, което е около 4 см, е познато като “зона на смъртта”. Защото ако пчелното кълбо е формирано в долния корпус (където дори и в късна есен все още има медени запаси) и остане там с настъпване на продължителен период с ниски температури, пчелите не могат да преодолеят тези 4 см (горна летва с дебелина 2 см + свободно пчелно пространство между двата корпуса = 8 см + долна летва на рамките от горния корпус = 1 см = 3,8 см). Такова разстояние пчелите не могат да преодолеят при отрицателни температури и умират от глад, независимо че над кълбото има пълен корпус с мед - повече от 20 кг. Този ефект е голям проблем за северните страни. У нас се случва само в студени зими и най-често - ако студеният период настъпи в началото на зимата (декември), когато пчелното кълбо се намира все още в долния корпус и не е успяло “да захапе” медовите запаси в горния корпус.                                                                                                               Повече на страниците на вестник “Пчели”